На следващия ден в училище Мария се приближава до Айша и ѝ казва, че дори тя самата е престанала да задава въпроси в час, защото съучениците ѝ са склонни да се шегуват, вместо да помагат. Айша се чувства успокоена и подкрепена от солидарността на Мария. В час учителят пита учениците за липсата на сътрудничество с новата им съученичка. В отговор учениците просто се засмяват и отговарят, че няма нужда да обясняват, защото въпросът е очевиден. След това учителят обяснява, че въпреки трудността на езика, сътрудничеството е много важно.
