Умът на Джейн се забърза, докато четеше съобщението на Алекс. Паниката я обзе, последвана от вълна от гадене. Чувстваше се като в капан, тежестта на заплахите му се стовари върху нея. Първоначалната ѝ реакция беше страх и подчинение, но дълбоко в себе си Джейн знаеше, че не може да продължи да живее под този тъмен облак. Тя си помисли за хората, на които се доверяваше, за приятелите, които винаги я подкрепяха, за подкрепящите преподаватели в кампуса и за властите, които бяха там, за да я защитят. Въпреки това тя не се чувстваше сигурна да се обърне към тях в този момент.
