Лиза събира нещата си и тръгва по коридора, но забелязва, че атмосферата е доста необичайна. Чувства се наблюдавана, в центъра на вниманието, и чува подсвирквания при всяка своя стъпка. ‘Това е тя, това е тя… кравата’ – шепне някой, а звукът от известията сякаш съвпада с ритъма на стъпките ѝ. В класа тя сяда до Мартина, най-добрата си приятелка, която за разлика от обикновено изглежда много тиха и сдържана. Чак следобед мистерията се разкрива, когато групата й приятели веднага иска обяснения и я предупреждава за това как ситуацията е ескалирала: манипулираният образ на Лиза е обиколил навсякъде в училището, сред съучениците й, ‘отчасти на шега, отчасти без да се замисля’ в чат групите и WhatsApp, и дори в каналите на социалните мрежи. Скоро изкривеното ѝ лице е навсякъде, придружено от подигравателни или жестоки коментари. ‘Аз съм меме’, мисли си тя недоверчиво, чувствайки се в капана на вихъра от срам и унижение, тъй като вниманието към нея нараства експоненциално. От този ден нататък оценките ѝ започват да падат и Лиза започва да пропуска училище, като дори избягва приятелите си.
