С разпространението на слуховете се засилва и чувството за вина, което ме гложди. Виждам последиците от първа ръка, когато приятелите на Алекс започват да се дистанцират, а учителите хвърлят подозрителни погледи към него. Не съм предполагала, че ще се стигне до такава ескалация. Не исках никой да бъде наранен. Докато вината ме поглъща, осъзнавам сериозността на действията си. Решавам да се доверя на Таня, която ме конфронтира за слуховете. Пречупвам се, признавайки ревността и несигурността си. Таня ми помага да видя вредата, която съм причинила, и ме призовава да поема отговорност за действията си. Съгласявам се да си сътруднича с нея, за да развенчая слуха. С помощта на Таня поднасям публично извинение на Алекс.
