След получаването на анонимните съобщения Ана се чувства потисната и започва да се изолира както от социалните медии, така и от приятелите си. Тя вече не споделя рисунките си и отказва да обсъжда ситуацията, когато приятели и членове на семейството се обръщат към нея. Един ден една от нейните приятелки, Мария, която следи профила на Ана и забелязва промяната в поведението ѝ, сяда при нея нея по време на обяд. Тя разказва на Ана колко много харесва рисунките ѝ и колко няма търпение да види поредната, публикувана онлайн. В този момент Ана започва да плаче и казва, че никога повече няма да публикува нищо. Освен това повече няма да рисува картините си, тъй като те не са достатъчно добри и вече не се радва на хобито си. Мария разбира, че сигурно се е случило нещо, което е разстроило Ана и я е обезкуражило да се занимава със своята страст. Мария насърчава Ана да сподели какво я притеснява и ѝ предлага подкрепа.
