Загрижените родители на Лиза забелязват дълбоките промени и страданието, през които тя преминава, и решават да се намесят. Тя обаче се мъчи да им разкаже какво се случва, като отчаяно се опитва да се скрие от невидимия враг, който я поглъща. Става й ясно, че не може да продължава така и трябва да поговори с някого: ситуацията е твърде непреодолима и тя се нуждае от помощ. Така, същата вечер на вечеря, въпреки страха и срама си, тя разказва на майка си, Серена, и баща си, Фабрицио, всичко за манипулирания образ, обидните коментари и чувството си за безсилие. Родителите ѝ я изслушват без прекъсване, с изключение на молбите за разяснения. Едно нещо им беше ясно: това, което е изглеждало като безвкусна шега, се е превърнало в тормоз. Освен че беше престъпление, то предизвикваше сериозни емоционални последици за Лиза поради широкото въздействие на неподходящия образ. Те решиха да се обърнат към училището и съответните органи, като потърсят незабавна помощ и действия.
