Нощите на София, някога изпълнени с мечти и планове, сега са измъчвани от безсъние и кошмари за заплахите. Въпреки смелостта ѝ, тревогата и страхът започват да я обземат. София се чуства постоянно наблюдавана и уязвима; всяка стъпка извън дома ѝ е съпроводена с усещане за непосредствена опасност. Тя започва да се дистанцира от приятелите и семейството си, вярвайки, че може да ги защити, като ги държи на разстояние. Тази самоналожена самота само увеличава страданието ѝ. В разгара на отчаянието си София решава, че не може повече да се справя сама със ситуацията. Събира смелост и се обръща към най-близките си приятели, споделяйки с тях мъката, пред която е изправена. Приятелите ѝ, които вече бяха забелязали промените в поведението на София, веднага ѝ предложиха подкрепа. Сред тях има и някои по-големи ученици с напреднали технологични умения, известни с решаването на сложни проблеми, които решават да сформират малка изследователска група. Те започват да анализират анонимните съобщения, търсейки модели и улики, които биха могли да разкрият самоличността на нападателя. Те използват инструменти за онлайн проследяване, разглеждат метаданни и обсъждат стратегии за защита на София, като същевременно се опитват да разберат кой стои зад заплахите. Подкрепата и всеотдайността на приятелите й дават на София надежда и сила. Тя знае, че не е сама в тази битка и че заедно могат да открият нападателя и да сложат край на мъките ѝ.
